Чакал

    През последните няколко години чакалът се намножи много в нашата страна. Преди три-четири десетилетия този хищник се срещаше в България главно в Странджа планина, а по-рядко и в някои други райони на нашето Черноморие, но сега вече е повсеместно разпространен в страната, до около 800 м надморска височина.

    Тъй като е по-едър и силен от лисицата, чакалът я измества на много места, защото тя не може да издържа на конкуренцията му.

    Чакалът прилича донякъде външно на вълка, но е доста по-дребен от него. Дължината на тялото му достига 71-85 см, тежината - 7-14 кг, а височината в холката - 45-50 см. Муцуната на този хищник е тънка и заострена, ушите дълги и изправени, очите кафеникави, а опашката му е дълга 20-36 см. Тялото на чакала е покрито от груба козина. По гърба и опашката тя е ръждивожълта или сивожълта на цвят, по гърлото и гърдите - сива, отстрани на главата, тялото и краката - златистожълта. Поради последното обстоятелство латинското име на чакала е Канис ауреус, което значи "Златно куче".

    Чакалът обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства. Предпочита да живее в млади иглолистни гори и в сечища. Среща се още в гъстата растителност по бреговете на реки и някои други водоеми, заселва се и в обработваеми земи, в дерета, сред скали и полезащитни пояси.

    При все че е хищен бозайник, чакалът се храни с твърде разнообразна храна. Той ловува и яде главно дребни бозайници и птици, също така гущери, змии, жаби, риби, насекоми, охлюви. Важна съставна част от неговата храна е мършата - главно остатъци от храната на вълка и други по-едри хищници, но и различни други отпадъци.

    Чакалът яде и растителна храна - корени и луковици на някои растения и различни плодове - грозде, дини, пъпеши, ябълки и др.

    Чакалът е вреден за ловното стопанство, тъй като унищожава ценни ловни птици и бозайници - фазани, кеклици, зайци, малки сърненца и еленчета. В сурови зими, когато водоемите замръзват, чакалът унищожава множество зимуващи водоплаващи птици, както и нутрии. Понякога той отвлича кокошки и други домашни птици.

    Размножителният период на чакала е през зимата, от януари до началото на март. При този хищник двойките се образуват трайно, за цял живот. Мъжкият чакал участва дейно при устройството на бърлогата, а по-късно и при изхранването на малките. Женската ражда след 60-63-дневна бременност обикновено 4-6, рядко до 8 малки. Тя кърми малките чакалчета 2-3 месеца, но още когато са на 2-3-седмична възраст, им дава и по малко повърнато от нея месо. Наесен, когато са вече израснали, младите чакали заживяват самостоятелно.

Зловещият хорист

    Чакалът има един твърде характерен навик. Той е активен предимно нощем. Често преди да излезе да ловува, той започва да вие високо, като гласът му наподобява някакъв жален плач. От време на време виенето се прекъсва от своеобразен лай. Щом завие първият чакал, към него веднага се присъединяват други негови събратя, които се намират наблизо. Този своеобразен "хор" на хищниците звучи твърде зловещо в нощната тъмнина.