Горски бекас

    Горският бекас е приблизително колкото гълъб. Неговото тяло достига 33-35 см дължина, размахът на крилата му - 56-60 см, а теглото - 144-420 г. Оперението на тялото отгоре е ръждивокафяво, с множество тъмни петна и препаски, а отдолу е по-светло, с тесни тъмнокафяви напречни препаски. Човката на горския бекас е тънка и дълга, а краката му са относително къси.

    Горският бекас остава през меки и безснежни зими в България, но най-често отлита на юг, когато времето наесен доста се застуди.

    През гнездовия период тази птица обитава най-вече влажни гори, а извън него се среща в разнообразни местности - гори, храсталаци, овощни градини, край реки, езера и блата, и то от морското равнище до високопланинските пасища. През деня бекасът обикновено лежи върху изгнили листа, а е активен нощем.

    Тази красива наша птица се храни главно с дъждовни червеи, които изважда с дългата си човка от мочурливи и влажни почви като с пинцета. Когато времето се засуши и червеите станат недостъпни за нея, тя търси паячета, насекоми и коренчета сред сухите листа на горските постилки.

    Гнездото на горския бекас представлява плитка ямичка в почвата, която е застлана със суха трева и листа. В него женската птица снася 2-6, най-често 4 крушовидни яйца, чиято черупка е от бяла до тъмнокафява, изпъстрена с черно-кафяви петна и точки.

    При опасност женският бекас улавя едно след друго с краката си своите малки и летейки, ги пренася в някоя друга част на гората, където е спокойно и не ги заплашва неприятел.