Благородният елен е разпространен из цяла Западна, Централна и Средна Европа и в европейската част на Съветския съюз - Кавказ, Крим и Централна и Източна Азия и др. У нас през XVIII и XIX в. успоредно с изсичането на горите той е бил поголовно унищожен и само благодарение на изкуственото му разселване сега се среща в цялата страна в Стара планина, Средна гора, Странджа, Родопите, Рила, Сакар, Осогово, из горите на Добруджа, Лудогорието и др. Той предпочита високостъблените широколистни и смесени гори, в които има обилен подлес от меки и широколистни дървета и храсти. В иглолистните се задържа, кагото подлесът е богат с широколистни видове.
Благородният елен образува стада, които през лятото са по-малобройни, а през зимата надхвърлят 20-30 и повече екземпляри. Те се разпадат през брачния период и след завършването му отново се формират.
Козината на благородния елен през лятото е червено-кафява, а през зимата - сиво-кафява. По корема, вътрешната страна на краката и около опашката му в областта на огледалото преобладава мръсният сиво-бял цвят. Теленцата са оцветени петнисто - върху основния червено-кафяв фон се открояват по 4-5 реда светли петна.
Брачният период на елените е от края на август до средата на октомври. В началото рогачите реват нощем и на разсъмване, а в разгара на сватбуването - през цялото денонощие. Между тях обикновено се водят ожесточени борби, докато нерядко завършват и с убиване на по-слабия противник.
Бременността на кошутата трае около 8 месеца. През май или в началото на юни тя се отделя и на скрито място ражда едно, рядко две малки, които след една седмица тръгват подир майка си и започват да пасат, но продължават да бозаят до есента.
Половата зрелост на кошутата настъпва на двегодишна, а на рогача - на тригодишна възраст.
Елените, особено малките, се нападат от вълци и лисици, които при дълбок и замръзнал сняг лесно ги настигат.
Благородният елен е растителноядно животно. Храни се с листа и клончета на дървесните и храстовите видове, с плодове на диви ябълки и круши, с дъбов и буков жълъд, треви, гъби, пшеница, цвекло, царевица, картофи и други, които търси сутрин и привечер, но понякога и през нощта. Пие доста вода. Може да нанесе чувствителни щети на селскостопанските и горските култури.
Той е предпазлив и плашлив. Има силно развито обоняние и слух. Мъжкият обича да се каля за освежаване и за да се предпазва от досадните мухи и комари.
Израсналият, напълно развит елен, е дълъг 2-2,5 метра. Достига височина 1,5 м и тегло до около 230 кг. Кошутите са по -леки и по-дребни.
Рогата, които са привилегия само на мъжките, опадат всяка година: у старите през февруари-март, а у младите по-късно - през април и дори през май. Образуването на нови рога започва веднага. При растежа те са покрити с кожица, богата с кръвоносни съдове, които ги снабдяват изобилно с необходимите градивни вещества, главно калций и фосфор, затова нарастват бързо. При нормални условия в началото на юли рогата са вече напълно развити. Тогава рогачът ги търга по кората на дърветата и кожицата им започва да се бели на парцали.
Рогата на елена са плътни и са образувани от костно вещество. В зависимост от възрастта те се изменят по форма и големина. Годините не съответстват на броя на шиповете.
У мъжкото теленце рогата започват да се появяват на следващата година след раждането през февруари. Тогава на главата се образуват пънчета - малки подутини, покрити с с кожа, върху които рогата се формират като шипове и опадват на двегодишна възраст.
След това започва образуването на вторите рога, които се раздвояват - поява на т.нар. очен израстък, но най-често остават в първоначалния си вид или на всеки рог се формират по три шипа. Те опадват през март-април на следващата година. По-нататък се развиват и останалите шипове, докато се образува короната, която има най-различна форма. В зависимост от здравословното състояние на елена и от природните условия растежът на рогата може да спре или дори да се върне назад. У възрастните елени след 12-13 година дегенерират и загубват нормалната си форма и големина.
Нормалните трофеи са широк, дебели, с добри перли и дълги шипове. На тежина достигат до 15 кг.
Благородните елени живеят до 25 години. В природата обикновено достигат до 15-16 години.
Броят на тези красиви горски обитатели е към 23 000. Подборният острел, който се провежда през последните няколко години, засяга между 1 000 и 1 200 екземпляра годишно. Той е насочен предимно към неподходящи за разплод рогачи, стари кошути, ранени, болни и трофейно зрели екземпляри.
Благородните елени се бият с куршуми. Ловецът трябва да има бинокъл, за да може добре да прецени дали наблюдаваното животно е подходящо за острел или не.
Ловът на тези животни се извършва само подборно чрез причакване, издебване и примамване. Причакването става привечер, когато еленът напусне леговището си , за да търси паша, или рано сутрин, когато се връща от паша. Добри резултати се получават след дъжд. Тогава водата, която капе от дърветата, безпокой животните и ги принуждава да излизат по-рано из нивите, ливадите и откритите места.
Едно от най-важните условия при този начин на лов е да се избере подходящо място за причакване. Ако няма естествени прикрития, необходимо е мястото да се маркира с няколко клона. За да се избегне неблагоприятното влияние на т.нар. подветряване, в практиката се използуват високите чакала. В никакъв случай обаче не бива да се стреля от чакалата за наблюдение край хранилките, тъй като елените се плашат и се пропъждат от района им.
Ловът на благородни елени чрез издебване е много приятен, но труден. Ловецът трябва добре да познава местата за пладнуване на животните и вървищата им.
Успехът зависи от това, дали той ще открие по-напред животното, или пък то ще го усети и ще избяга. Затова движението трябва да става безшумно, срещу вятъра, особено при планински терени, където еленът често сменя посоката си в зависимост от конфигурацията.
Освен пеша може да бъде издебнат и от обикновена дърварска кола. Това става много лесно в старите изреднени високостълбени насаждения. За целта колата се движи из гората и когато обектът е открит, ловецът скача незабелязано и се скрива зад някое дърво или храст. След като колата се отдалечи, той може да се прицели и да стреля. Ако това се върши направо от колата, дивечът се наплашва и после трудно може да бъде доближен.
Примамването се прилага през сватбения период. Ловецът имитира рева на слаб рогач, за да привлече по-силните и да възбуди ревност. За целта се надува т.нар. тритонова черупка. На върха си тя има отвор, през който преминава звукът; чрез разширяване и стесняване на друг отвор, който се регулира с ръката, се придават съответните интонации на рева. С този инструмент се възпроизвежда и победният рев на рогача при триумф над противника. Това подтиква подмамените да се придвижват по-близо. Използват се и други специални свирки.
Ловецът чрез примамване изисква голямо внимание и опитност не само по възпроизвеждането на рева, но и за надхитряне и привличане на рогачите, без да се прогонят женските.
Ловната етика изисква да се стреля точно и да се поразява дивечът на място. Нерядко се случва раненият елен да измине известно разстояние да умре, без да бъде открит. Тъй като трофеят, месото и кожата представляват ценност, такова разхищение е осъдително. Затова е необходимо да се знаят следните правила:
Благородният елен се бие с ловна карабина, снабдена с оптически прибор, на разстояние, не повече от 150м. Когато той стои напреко на ловеца, премерването става в плешката. Ако куршумът е улучил плешката в средата и сърцето, животното подскача нагоре и пада. При удар по-горе куршумът разкъсва белия дроб и еленът, подскачайки, пробягва известно разстояние и парад, защото дробовете му се напълват с кръв и той се задушава. Поражението в гръбначния стълб парализира животното и то остана на място. Ударите във врата са смъртоносни, но рисковани, а тези в главата - опасни за похабяване на трофеите. Попаденията в крайниците, таза и бутовете не са опасни за животното и то има възможност не само да избяга, но и след време да се възстанови.
Мястото на терена, където е ранено животното, трябва добре да се запомни и там да се сложи знак за улесняване на по-нататъшното издирване. Ако е необходимо, може да се използува дори специално дресирано куче, което търси по кървава диря. Издирването трябва да започне най-рано 2-3 часа след раняването, за да се изчака еленът да се изтощи и да падне по-близо, но не по-късно от 12 часа, тай като кучето загубва следите.
Най подходящият сезон за лов на елени с трофейна цел е времето от 1 септември до края на октомври, когато качествата на рогата са най-добри.