Фазан

    У нас ще срещнете Колхидски (или ямболски) фазан, а освен него и пръстенчатия.

Става дума за една много шарена и красива кокошка, а петлите направо смайват с дългата си опашка - както на земята, така и по време на полет. В опашката е номерът на фазана, тя взема окото на ловеца и той най-често стреля отзад.

    Черно-зелена глава с металически отблясък. Две кичурчета щръкнали надушни пера. Гърдите с медноморав отблясък, бъкъреноръждиви - да му се ненагледаш. Великолепно стои на шапката ти някое от опашните му пера.

    Пръстенчатият фазан е наречен така за особено красивия си чисто бял пръстен на шията.

    Нещо твърде любопитно: престарелите женски имат оперение почти като на петлите. Нещо подобно на жените в преклонна възраст, които почти пускат мустаци и се държат по-зверски от кротките мъже.

    Фазанът обича да живее край вода, в не много гъсти гори, осеяни с трънаци, камъш, къпинак. Храни се със семена, грудки, пъпки, насекоми и червеи, плодчета, паяци, охлюви, дребни мишки и гущери.

    Гнезди на земята. Женската снася от осем до петнадесет яйца, най-често светломаслинени, без петна.

    Страхотни битки водят петлите, за да отстояват мястото си в ятото. А по време на любовта треперят като колибри.

Външността на фазана подвежда

    Този златопер красавец е истински денди сред местния птичи свят. Силно изразеният полов диморфизъм позволява подборното отстрелване на мъжките даже в условията на груповия лов, което от своя страна стимулира бързото умножаване на запасите.

    Основните местообитания на фазана, а оттам и местата, където бихме могли да го открием при ловуване, са свързани с наличието на вода. Не толкова със самата вода, колкото с буйната растителност край нея. Разбира се, като едра птица той се нуждае от доста вода за пиене, но при недостига й се задоволява с росата по растенията и съдържащата се влага в плодовете, които кълве. Особено предпочитани от него са върбалаците покрай пресъхнали и течащи реки, мъртвици и блата, едрото бъзе, търниците сред полето, гъстите храсталаци, малките корийки сред обработваемите земи и високите посеви: фуражна и семенна царевица, обрани слънчогледи с неприбрани стъбла, тютюни, едри цвекла, лозя, овощни градини, стари люцерни и др. По тези места фазаните почиват през деня, когато са намерили храна и са сити. За спане нощем се устройват по високи дървета с водоравни клони, където остават до разсъмване, а понякога и до по-късно, особено в мъгливи утрини. Хранят се рано сутрин до вдигането на росата и привечер преди смрачаване, като посещават неизорани стърнища, стари люцерни и изоставени места, обрасли с диво просо и плодни растения (къпини, мечо грозде и др.). Обичат да пасат младите листа и върхове на зимниците и люцерната. Именно по тези места трябва да ги търсим по време на ловен излет.

    Подобно на всички кокошеви птици фазанът се затаява при опасност, разчитайки на защитната си окраска, поради което издържа на стойката на кучето птичар. Но тъй като това става във висока и прикриваща го растителност, той след първата уплаха, подобно на змия се промъква през нея, стремейки се незабавно да се отдалечи. Това обаче не убягва на кучето с добро обоняние и то го следва, правейки последователно няколко стойки при спирането на движението му. Когато кучето е напористо и рязко се втурва след него, той не издържа и се вдига на крило. Това става по-бързо и успешно когато гъсталакът свършва и следва чисто и голо място. Затова за лова на фазани са по-подходящи кучетата с нисък нос, работещи и по следа: двата вида германски птичари (курцхар и дратхар), визлата и отчасти гордън сетерът. Много подходящ за лов на фазани е кокер спаньолът, който е създаден в Англия специално за този лов. Независимо че работи без стойка, той с енергичното движение на опашката си издава близкото присъствие на дивеч, а с напористото си търсене го принуждава да се вдигне на крило. Поради дребния си ръст тези малки, но много усърдни ловни помощници успяват да вдигнат птиците и от най-гъстите трънаци.

    На фазани може да се ловува и без куче, като с ходене се претърсват горепосочените места, но тогава ловът е много изморителен, изтощава ловеца и с това снижава ефективността на стрелбата. Още повече, че по този начин се подминават много укрили се птици, които чисто и просто не можем да вдигнем от затънтените гъсталаци.

    Стрелбата по фазана не е лесна. Той се вдига внезапно, много бързо набира скорост и височина, при това лети шумно, със силно хлопане на крилата и издава силен, смущаващ крясък "ко-ко-ко" по време на полета си. Лети бързо, изменя посоката на полета и се стреми да се закрие зад високата растителност. Едрината и дългата опашка създават впечатление за тромавост, но това съвсем не е така. Поради това впечатление много ловци не му дават нужното предварение при изстрел и обикновено пропускат. Фазанът лети със скоростта на яребицата (50-60 км в час), което при косо движение изисква изпреварване, равно поне на една дължина на птицата. Особено труден е изстрелът по издигащ се нагоре фазан. За да го уцелим, трябва да го покрием с цевите, което не позволява в момента на натискането на спусъка да го следим с поглед - просто не го виждаме.

    Удареният фазан, дори и смъртно ранен, пада сред високата и гъста растителност, която така сполучливо се слива с цветовете на перата му, че откриването му след това е много трудно. Ако пък е само ранен, това е почти невъзможно. Ако краката му са здрави, той тича със скоростта на домашна кокошка, завира се в най-големите гъсталаци, където откриването и улавянето му е под въпрос. Тук добре обученият към апортиране птичар оказва неоценима помощ. Той самоотвержено се завира и в най-гъстите храсталаци или тръни и донася скъпоценния трофей. От силния му нос не може да убегне дори леко ранена птица.

    Най-добри за лов на фазани са патроните с концентриран бой и нормално съотношение заряд-снаряд. За дясната цев е подходящ патрон със сачми № 5-6, а за лявата - № 3-4. В началото на сезона ненаплашените птици се вдигат по-отблизо и се стреля с по-ситни сачми, но по-късно стават по-предпазливи, не издържат на стойката на кучето и се вдигат отдалеч, затова тогава са подходящи по-едрите сачми. Пушките трябва да са силношокови, тежки, за да не дават силен откат и да имат рязък бой. Фазанът е едра, покрита с твърди пера птица и издържа на рана, така че за да бъде поразен на място, трябва да бъде ударен с няколко достатъчни по тегло сачми. Ако не му бъдат поразени крак или крило едновременно, дори и тежко ранен успява да избяга и да се укрие в гъстата растителност.

    На сухо фазанът се скубе трудно, затова е добре да бъде попарен за 10-20 сек. във вряла вода. Тогава скубането му е леко. Добре е предварително да отскубнем внимателно дългите пера на опашката му, които са своеобразен трофей и са много красиви.

    Месото на младите птици е много вкусно, сочно, диетично и с прекрасен аромат. Има характерна консистенция, почти навсякъде е светло, до бяло, и може да се приготвя по всички възможни начини. Особено вкусен е фазанът печен в станиол, като ястието се развива непосредствено преди консумация и се яде топло. Много вкусен е, когато се приготви с гъби, задушен в затворени съдове от йенаглас, като една от най-подходящите подправки са листа и корени от кервиз. От един фазан спокойно се приготвя ястие за четирима души. Добре е да не се готви веднага, а да се остави в хладилника да отлежи 2-3 дни изчистен, след което да се замрази за седмица-две. Тогава мускулатурата се отпуска, месото става по-крехко и губи характерната за дивеча жилавост и сухота.