Глухар
Глухарът е най-едрата кокошева птица в България. Теглото на мъжките екземпляри достига до 6 кг, а на женските до 2,3 кг. Оперението на мъжкия е сивочерно с кестенявокафяви крила и бели петна по корема, а на женската - ръждивокафяво с тъмнокафяви и черни напречни шарки. Мъжкият глухар има над очите си една червена кожна ивица.
Глухарът е разпространен в България най-вече в Рила и Родопите, по-малко се среща в Стара планина, Витоша и в Пирин. Живее в обширни иглолистни и смесени гори над 1000 м надморска височина до горната граница на гората.
През лятото глухарът се храни със семена, листа и пъпки на дървета, боровинки, къпини, ягоди, малини, жълъди, насекоми и червеи. През зимата се задоволява с иглите и пъпките на иглолистни дървета, както и със семена на широколистни дървета и храсти.
Гнездото на глухара представлява малка ямичка в почвата до дънер на някое дърво или между високи треви. Изравя го женската птица. Тя снася и измътва до 11 жълтеникави яйца, изпъстрени с червенокафяви точки.
През топлите годишни времена, както и докато не е станало много студено и няма дебел сняг през зимата, глухарът нощува по клоните на дърветата. Когато обаче има вече дебел сняг и нощите станат много студени, тази птица се заравя и спи нощем в снега.
Подобно на глухара, и лещарката зимува през студени зимни нощи заровена в снега. При това тя прави дълъг "тунел" в дебелата покривка.
Лещарката е доста по-дребна от глухара, максималното й тегло достига докъм 580 г. Обитава иглолистни гори, но обича и райони, в които растат брези и иви. Често се заселва във влажни и усойни местности, близо до реки и дерета.
В България лещарката се среща рядко в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина. Храни се с реси на брези и елша, пъпки и плодове на различни дървета и храсти.
Гнездото на лещарката представлява неголяма ямичка, изровена под някой храст, дърво, в мъх или гнила дървесина и е постлано с треви, листа, а понякога и с малки пръчици. В него женската лещарка снася 6-15 жълто-кафяви яйца, които измътва след около 3 седмици.