Яребица
Полската яребица (Perdix perdix) е разпространена у нас повсеместно в равнинната част на страната, среща се в предпланинс ките и отчасти планинските райони.
Типичните й местообитания са откритите селскостопански площи с групи от храстова растителност, фуражните култури, лозовите масиви, пустеещите земи с наличие на малки убежища. През късната есен и зимата, когато до голяма степен липсват храна и укрития в селскостопанските площи, яребицата се задържа основно в синорите, храстите, покрай жп линии и канали, в периферията на маломерните горички в равнината.
Яребицата е моногамна птица и в зависимост от климатичните условия ятата се разпадат в средата на февруари и началото на март, като формиралите се брачни двойки се разпръскват, търсейки гнездова територия. Когато това стане по-рано (м. февруари), при по-продължително застудяване след това двойките отново се събират, образувайки неголеми ята, които след повторно затопляне, отново се разпадат.
От голямо значение за постига не на добри резултати при пролетното разселване е да се подбере подходящото време за разселване и птиците да бъдат пуснати в подходящи местообитания.
Най-добрият вариант е да се подбират райони, където има естествени запаси от вида. В този случай предварително трябва да знаем местата, които се обитават от ята от местна яребица, и 7-10 дни преди разпадането им на брачни двойки там да бъдат пуснати и изкуствено произведените и отгледани птици. В местообитанието, където има естествено ято, се пускат не повече от 10-15 яребици, които за кратко време се присъединяват към естественото ято и впоследствие образуват брачни двойки.
Другият вариант е да разселва ме яребици в ловностопански райони, в които липсва този вид. В такъв случай разселването се извършва, като пускаме птиците в типични местообитания, но в по-големи количества (20-30 броя), пак преди образуване на брачни двойки, т. е. като естествено ято. Отличителен белег на мъжките екземпляри преди започване на брачния период (образуване на двойки) е, че голата червена вежда зад окото се променя и става все по-ярка.
Кафезите с птиците, които ще разселваме, се поставят до самите укрития (ремизи), като отворите им са насочени към укритията. При възможност, тази част от кафезите, където са вратичките, се промушва в самите храсти и яребиците се оставят сами (без подвиквания и други шумове) да напуснат кафеза.
След като всички птици излязат от кафеза, те издават специфично то "чирикане" за вида, като по този начин ятото се събира. Тези звуци привличат дневните грабливи птици от околността и затова е необходимо хората да останат в района още поне час - час и половина, за да може с присъствието си да не допуснат дневните грабливи птици да плашат яребиците и дори да унищожат част от тях.
Разселването на яребиците трябва да се извършва в светлите часове на деня, най-късно до обяд, за да имат възможност птиците да се успокоят от стреса при превозването и да намерят подходящите укрития за пренощуване. В никакъв случай птиците не трябва да се разселват направо в открити местообитания (угари, есенници и др.), защото в такива случаи част от тях веднага стават жертва на дневните грабливи птици.
Задължително условие и при двата варианта е в районите на разселване числеността на хищниците да бъде сведена до минимум. Освен от бозайниците - чакали, лисици и скитащи кучета, районът трябва да се прочисти и от свраки, тъй като те нанасят значителни щети по време на снасянето и мътенето на яйцата. Добри резултати при регулиране числеността на свраката, особено в този период от време, дава използването на мрежестия капан тип "холандски".
За всички видове птици, произвеждани при изкуствени условия, доотглеждани и разселвани в природата, ловно-рибарските сдружения изразходват значителни финансови средства и труд. В природата естественото възпроизводс тво на яребицата е значително по-добро от това на фазана и кеклика. Ето защо при правилна организация на ловуването, регулиране на хищниците, запазване на естествените укрития на вида в ловностопанските райони и редовното подхранване през зимните месеци, запасите от този вид бързо се възстановяват и увеличават и необходимостта от значително по-скъпото разселване на изкуствено произведени яребици отпада.
Когато яребичетата прохождат
За да се появи едно пиленце, са необходими около 24 дена, а за да завърши развитието му до ярeбица, ще бъдат необходими още около 4 месеца. От излюпването си от средата на юни, до първи октомври яребичетата не само нарастват на тегло, но и сменят три последователни оперения. Покривани от майка си, защитавани от баща си, те имат да научат много неща и да се сблъскат с редица опасности преди да могат полетят сами.
Поведение на яребичетата и техните родители
Поведението на яребичетата и техните родители е изключително интересно. За съжаление много редки са моментите, когато можем да ги наблюдаваме. Изобилната и висока растителност през месеците юни и юли скрива всичко, което ни интересува. Затова много от изводите се основават от наблюдения върху птици, отглеждани в изкуствени условия.
Малкото пиленце след излюпването си е високо колкото ябълка, но въпреки това е изключително подвижно (за да се уверим, е достатъчно да изненадаме една майка с малките й и ще видим колко бързо те ще се пръснат в житата). Яребичетата са шампиони в маскирането - тяхната миниатюрност и оцветяване ни прeчат да ги забележим. Те показват и характерен поведенчески модел, включващ намирането на храна, подготовката на тоалета, храненето и песните.
В изкуствени условия пиленцата прекарват първите четири дена в сън. Те спят било легнали, било седнали, било прави. След четвъртия ден последните две позиции, които могат да се квалифицират като полусън, преобладават. В природата след периода на сън птиците преминават бързо към активен начин на живот.
В първите дни след излюпването, на пиленцата не им се налага да търсят храна. Те си я имат под формата на резервен яйчен жълтък. За сметка на това от десетия ден нататък яребичетата започват да кълват всичко, до което достига клюнът им: пръстите, главите и клюновете на своите братя и сестри. За няколко дена гледаните в ковьози пиленца се научават да кълват гранулите, които им се предлагат. Но това не става изведнъж. Първоначално неподвижните гранули не представляват никакъв интерес за тях. Налага се да се стимулира рефлексът за хранене било чрез търкаляне на гранулите, било чрез почукване с върха на химикалка по металния елеватор, наподобяващо шума при кълване. Живите насекоми, които се дават на 16-дневните пиленца, се консумират по-охотно. Щом ги открият, пиленцата ги разкъсват на парчета. Умрелите насекоми нямат тази съдба. На 5 седмици яребичетата ядат насекоми, щурци и бръмбари. В природата храненето с насекоми започва много по-рано. Родителите научават малките да се хранят с всякакви насекоми, подвижни или неподвижни, живи или умрели. При отглежданите в изкуствени условия пиленца риенето на почвата за търсене на храна се появява на триседмична възраст. Това поведение се наблюдава дори когато почвата е лишена от храна. То се провокира от ровенето в хранилките. В природата е необходимо доста време докато родителите приучат своите питомци към това поведение. Първоначално родителите разкриват мравуняците и рият в почвата вместо своите пиленца. Малко по малко малките започват да правят същото. В изкуствени условия пиленцата могат да пият вода от супник на двудневна възраст.
Често в природата се наблюдава група от яребичета, готвещи се да правят прашни бани. Те се правят на местата с гола, суха и прашна земя, най-често по средата на пътеките. Притиснати едно в друго, прилепени към земята, пиленцата се местят напред-назад и движат живо крилата си, за да могат да напудрят обилно гърба си. Дълго време се считаше, че основната функция на прашните бани е да спаси птицата от външните паразити. Днес ние знаем, че главното им предназначение е да ограничат количеството на мазнините по крилата. За да направят перата си непромокаеми, птиците нанасят мазнина върху тях. Тази мазнина вземат с клюновете си от трътковата жлеза. Това поведение се нарича поведение за правене на тоалет. При лишените от прах и пясък птици в изкуствени условия, се натрупва толкова мазнина, че перата остават слепени едно към друго. Яребичетата започват да правят прашни бани било когато придобият ювенилното си (първото истинско) оперение, било около 15-тия ден от живота си.
Видът на местата , на които се правят прашните бани, позволява да се разбере дали тези места са посещавани от две възрастни птици, от една възрастна птица или от ято яребичета. С преброяване на двойните бани може да се установят: дните на търсене на места за гнездене (при повече двойни бани), дните на снасяне на яйцата (при равно число двойни и единични бани) , дните на мътене (при преобладаване на единичните бани) и на началото на отглеждането на малките (при поява на колективните бани).
Яребичетата често подскачат от място, махайки с крила. Това е доста интересно. Те изведнъж подскачат във въздуха, размахват крила и падат отново на краката си, подтичвайки малко, изтегляйки шията си и протягайки едното си крило встрани. Всичко протича, като че ли те ненадейно придобиват нужда да се изхвърлят и да изпробват крилата си.
Писукането на пиленцето, което започва на 24-тия ден от инкубацията, допринася за синхронизиране в излюпването на всички пилета и прилича много на това при домашните птици. То се наблюдава в продължение на около три-четири седмици. Aко обезпокоим едно ято и то отлети, е възможно краката на някое пиленце да са прилепнали в сухите буци и то да не успее да излети. Неговото писукане ще бъде израз на тревога, на ужас. Но писукането може да бъде също и вик за социално разделение или изолиране, каквото се наблюдава при пиленцата на възраст от 3 до 15 дена. Той е начало на бъдещия вик за събиране, който издават възрастните. Този вик се появява на 28-мия ден от живота им и придобива характерен, металичен звук. Виковете са отчасти вродени, отчасти придобити в контактите с родителите и с другите пилета в ятото.
Освен описаното дотук, яребичетата имат и поведение за защита от враговете. При заплаха от въздуха те се притаяват към земята и остават неподвижни, а при наземна опасност отлитат.
При изкуствено излюпените яребичета, пуснати в природата, съществуват сериозни проблеми със заучаване на това поведение, резултат от отглеждането без родители.
Поведението на родителите
Ако пиленцата общуват помежду си (най-вече за да се изолират) и с родителите си (предимно за да ги уведомят за безпокойството си), то и родителите също общуват с пиленцата. Ако ятото е разпръснато от неприятел, за да извика пиленцата, яребицата издава характерен вик за събиране, състоящ се от серия гърлени звуци (бур-ррррук, бурррррук). Първоначално обаче тя демонстрира срещу нападателя странно поведение. Преструва се на това, което наричаме "ранена птица". Това поведение се състои в: тичане с поклащане, с изпънато крило сякаш е ранена и не може да отлети, привличайки по този начин вниманието на нападателя към себе си, докато поколението й се пръсне в растителността. Наблюдава се дори и маневра на пожертвувание. Колкото до мъжките, те играят много важна роля при обучението на малките. Може би трябва да се помисли за възмножността за "осиновяване" на яребичетата, излюпени във волиерите, от уловен в природата или във волиерите самотен мъжки. В природата мъжкият е до женската по време на люпенето на яйцата. Той помага за отвличането на вниманието в случай на нападение. Мъжкият заменя женската в гледането на малките в случай, че тя загине. Като специфично поведение на родителите се счита и приютяването на малките под крилата на майката при лошо време.
Kогато яребичетата
прохождат
характеристики на етапите от живота на яребичето
От излюпването до 14-тата си седмица яребичето придобива три
последователни оперения, които малко или много се припокриват. През
първата седмица пиленцето е една малка пухена топка (изключвайки
маховите пера). Цветът на тялото е сламеножълт, изпъстрен с ръждиви
петна и черни райета. Темето, надопашието и крилата са ръждиви. През
гърлото, гърба и крилата преминават четири надлъжни тъмни ивици.
Тилът, шията и главата отстрани са покрити с черни петна. Част от
тези петна се групират в линии зад клюна. Долната част на тялото,
особено коремната страна, е сламеножълта. Клюнът е жълто-кафяв със
син оттенък, краката и ноктите са жълтеникави, а ирисът е кафяв.
Първите първостепенни махови пера
са с изострени краища при младите до 15-месечна възраст
и заоблени
при възрастните.
Перата не израстват по тялото равномерно, а се редуват оперени и неоперени места. Частите от тялото, които ще бъдат оперени, си личат още при ембрионите.
Oсновните фази в промяната на оперението са: заместване на пуха с ювенилно оперение (първото истинско оперение), ювенилно линеене и смяна на ювенилното оперение с оперение на възрастна птица (второто истинско оперение), постювенилно линеене. По време на развитието на яребичетата клюнът и краката също си сменят цвета. От жълто-кафяв при пиленцата, клюнът става кафяв при младите птици. Постепенно настъпва светлосиният цвят. На 14 седмици клюнът е кафяво-син, а при 6-месечните птици е по-син. Краката са покрити с люспи по пръстите и дланите. При пилетата на 8 седмици те са бледожълти, а при 15-седмичните яребичета са кафяво-жълти. След това прогресивно навлиза синият цвят, за да премине в светлосиньо в началото на 6-тия месец. При много пилета се случва отдолу люспите да имат чудесен лимоненожълт цвят.
На възраст 1
седмица
Пиленцето е в пух, с изключение на крилата.
2 седмици
Плещите, крилата, коремът и опашката се изпилват с контурни пера,
които започват да подменят пуха.
3 седмици
Появяват се пера по гърба, завършва оперяването на гърдите, главата
още е в пух. Яребичето е на половината от своето ювенилно оперение.
4 седмици
Останало е пушисто оперение около очите, навсякъде другаде
ювенилното оперение е добре развито.
5 седмици
Яребичетата са придобили изцяло ювенилното си оперение. Опашката е
напълно развита на 39-тия ден, в разперено състояние представлява
три части, отделени с нещо като шиповете на четиризъбец. Това е
яребиче в първото си оперение.
6 седмици
Яребичето има вид на напълно оперена птица ювенилно оперение. При
опит за летене само може да се види, че липсват някои пера по
крилата. В действителност постювенилното линеене е започнало на
възраст 24 дена, дори и по-късно. Между 40-тия и 50-тия ден
централните пера на опашката падат и се заменят от перата на второто
оперение. Те са по-къси от страничните, още неопадали пера. Така се
получава т.н. лястовича опашка (като вила).
7 седмици
Постювенилното линеене на централното оперение започва откъм
фланговете, отстрани. Появяват се първите пера от второто оперение -
сиво-синкави с една рижава напречна препаска. Сиви пера с черни
ивици се появяват по горната част на гърдите и по шията. Израства
второто оперение на гърба, започващо от основата му. Лястовичата
опашка е добре видима. Бюро пише, че това са дребните яребичета при
откриване на лова.
8 седмици
Централните пера в опашката израстват изцяло и достигат размерите на
страничните пера, които още не са паднали. Постепенно те падат и
израстват нови, които известно време са по-къси от централните. Бюро
нарича тази опашка ъглестосводеста. Яребичетата са в средата на
своето постювенилно линеене.
9 седмици
Постювенилното линеене достига до шията. Двата края от
постювенилното линеене се събират в основата на шията, където има
една разделителна линия от пера от второто линеене. Опашката става
заоблена. Според Бюро това са едрите яребичета при откриване на
лова.
10 седмици
Появяват се светложълти пера по главата.
11 седмици
Очертава се канелената подкова на гърдите.
12 седмици
Части от първото оперение са останали само върху главата, горната
половина на шията, корема и по външните странични пера. Засилва се
цвета на жълто-ръждивото петно на шията и цвета на подковата.
Опашката е напълно оформена. Според Манье яребичето е придобило
оперението на възрастните, особено върху гърдите, където прилича на
ризница , с металносиния си цвят, с черните райета и белите вежди.
13 седмици
Рижавото по
челото е добре развито. Останало е само малко от първото оперение
отстрани на шията, появява се червено на външния клепач.
14 седмици
Останали са само няколко пера от първото оперение - зад очите и
отстрани на шията.
Към 17-та
седмица
На 116 дена
яребичето губи и последния букет от пера от първото си оперение.