Пъдпъдък
Пъдпъдък, подполошка и пудпудалкя. Три равнозначни синонимни думи, в които е отразена тритактовата любовна песен на разгорещения мъжкар. Наричат го и перперица - заради пърпоренето с крилата си при излитане. Излишно е описанието на перушинената му роба - тя е камуфлажно десенирана с рисунката на стърнището и съсухрената земя. Подбрадието най-често у мъжкарите (но не винаги) е тъмнокафяво до черно, или пък, за изненада, ръждивоканелено. Изобщо огърлицата му е силно изразена, но затова пък няма никакви тъмни петна по гърдите си, като покривните му перца там имат само светли надлъжни осни ивички. Женската е съвсем подобна, но избягва да носи тъмно оцветеното колие, а вместо това гърдите и са наръсени с кръгли тъмнокафяви до червеникави петънца.
Това са отличителните паспортни белези на най-миниатюрния представител на кокошевите - той изглежда като истински лилипут в сравнение с гиганта-глухар. Като стар вроден природен дефект на всички петли и той напролет се пише кавалер на много женски, но не ги събира в харем. Бие се и пропъжда срещнатия съперник и съвсем не се заангажира с бащински задължения, а всичко предоставя на Нея. А Тя, самотницата, е свикнала търпеливо да си мъти в някоя ливадна или нивенска трапчинка, където топли двадесетина дни 8-20 яйца. Те са сравнително едри за ръста и и винаги са напъстрени маскировъчно - на сивоохрист фон множество едри и дребни тъмнокафяви до морави петънца. Пухената детска престилка на излюпените малчугани е също с покровителствена окраска - десен "жива пръст". При опасност се разпиляват и вкаменяват, а майката също така артистично се преструва на "мнимия болен". Тя, привидно като инвалидно кретаща, излъгва и отвежда неприятеля. Нощем грижливо приютява малките си, но тъй като си е маломерна, а и те растат бързо, разперва крилата си като чадър, за да ги приюти всичките. Малолетните членове на семейството и бързо наедряват. На седмица подхвъркват. Към мекото им насекомно меню се прибавят семената и зелените растителни части - предимно тревни и плевелни, а зърнените храни са намерени при оборката по земята, окапали от житата. Пъдпъдъците са любители и на насекоми, повече на гъсеници и скакалци, паячета, червеи, а веднъж се оказа, че един негов стомах бе претъпкан с едрите вредни листни дървеници. На месец и половина младите са почти самостоятелни и пъдпъдъчката си отдъхва разтоварена - това е обикновено през втората половина на юли. Но ако хладна пролет забави размножаването, или пък киша нанесе щети на полозите, то по-късно някои майки повтарят гнезденето и така допринасят за спасяването на вида. А може би именно по-разтегнатият срок на размножаване (винаги в природата си има една малка партида от закъснели майки) е резервна осигуровка.
Пъдпъдъкът е жител на степта и оттам е преселник в равнинните ниви и ливади или по планинските полета, като у нас се изкачва докъм 1500 м надморска височина. Обикновено е активен докъм 10 часа, когато се нахранва, а след това го хваща леността и отново става бодър към предвечерното разхлаждане. В жегата и маранята често се спотайва на сянка - било зад купите сено и кръстците, било под зелените широколистни сенници на цвеклото или сред царевиците, иначе броди по тревните площи на пасища, ливади и посеви. В сушави години се изкачва повече по височините и търси съседството на реки и канали. В някои райони има традиционно спазвани любими места за пъдпъдъчи сборове и те открай време идват там на доугояване. Грамажът им обикновено е 90-120 г, а силно затлъстелите "до пукване" мазни пъдпъдъци достигат и до 150, дори и до 180 г. Претеглените от ловците по-тежки пъдпъдъци обикновено дължат надрекордното си тегло на разслабената пружина на домашното кантарче...
Туристическият месец на пъдпъдъчите пасажи е от края на август до края на септември, а през октомври прелетът им заглъхва. Някои смелчаци могат да останат тук и там да презимуват, но това са единични куриози - или оздравели наранени птици, или недоизрасли и отказали се да отлетят. Любопитно е доказаното от французите лятно завръщане на северноафриканските пъдпъдъци в Европа, където отглеждат второ поколение, а първото е било в Африка.
Уви, пъдпъдъците намаляват. Много произшествия на мътачките донася механизацията при обработването на земята, тъй като майчинският инстинкт ги притиска до гнездото и те се оставят да бъдат гилотинирани.
Морските вълни също вземат кървав данък от тези неумели прелетници. Ограничените му прелетни възможности понякога го заставят да търси оригинални "живи спирки". По наблюдение на моряци от съветски подводници по време на последната война прелитащи пъдпъдъци са накацали да почиват по гърбовете на плуващи диви гъски. На отвъдния морски бряг прелитащите пъдпъдъци понякога пристигат грохнали от умора, така немощни, че безсъвестни хора просто ги излавят с ръце или избиват с тояги. При силни бури и проливни дъждове вятърът отвява пъдпъдъка в нови неподходящи места, дори и в селища, каквито "дъждове от пъдпъдъци" (и други съпътстващи птици - дърдавци, лиски и пр.) са наблюдавани и у нас.
Но пъдпъдъкът упорито се съпротивлява на всички несгоди. Да се радваме все пак, че го имаме. Той е най-доброто бойно кръщение на младия ловец по летящ дивеч, за да може в следващите ловувания да реагира по-бързо на скоростния летеж на дивите патици и на лъкатушния зигзаг на чевръстите бекасини. За това обаче той трябва да изчака пъдпъдъчата дъга на въздушната му траектория да отмине от него на около 20-30 м, когато пъдпъдъкът по-добре попада в увеличения диаметър на снопа от сачми. И понеже най-често лети твърде ниско, около 2-3 м над земята, съобразителното оглеждане за хора по полето е много важно.
Къде да търсим пъдпъдъците
Ловът на пъдпъдъци е много увлекателен и изпълнен с трепет и напрежение. За постигането на добри резултати в него трябва да се познават някои особености в живота и навиците на тази дребна прелетна птица.
Пъдпъдъчият лов може условно да се раздели на три етапа. През първия, който е от средата до края на август, пъдпъдъкът обитава високите стърнища, обрасли с плевели и диво просо, неокосените стари люцерни и ливади, необраните царевици и слънчогледи, особено когато са силно заплевели, картофи и цвекла. Там той доотглежда потомството си. През този период все още се срещат гнездещи и водещи люпило женски пъдпъдъци, което, от своя страна, води до честото пеене на мъжките в близост до тях. Предпочитат сравнително влажните места, задържащи сутрешна роса, която задоволява нуждите от вода на жълтоперата птица. Във високата растителност пъдпъдъците намират необходимото спокойствие, защита от хищници и достатъчно храна. Рано сутрин и привечер мъжките издават присъствието си с характерната песен (която е тяхното токуване), състояща се от две части. Отначало се чува мъркащото "джау-джау", после започва любимият и до болка познат плющящ звук, който народът е оприличил на "път-пъдък, път-пъдък". Оттам тази птица е получила и името си. Втората част се повтаря от четири до девет пъти, поне аз съм чувал толкова. Щом запее един пъдпъдък, на песента му се отзовава втори, трети... и понякое. га цялото поле кънти от тяхното надпяване, продължаващо даже часове. При слънчево време песента се прекратява по-рано, а привечер започва по-късно, докато когато е влажно или облачно, тя може да продължи през целия ден. Джавкането се чува най-много до тридесетина метра, докато пъдпъдъченето може да се долови и на половин километър. Това може да бъде използвано за откриването на пъдпъдъка, особено ако ловуваме от крак без куче.
Сутрин рано, особено при росно време и заоблачено небе пъдпъдъкът се вдига по-лесно и намирането му е сравнително леко дори без птичар. При доближаване той изхвръква недалеч от ловеца, а при горещо време - чак когато има опасност да го настъпим. С добра стрелба поразяването му не е трудно. Необходимо е само да не прибързваме с изстрела. При близък бой снопът е концентриран и вероятността да попаднем в целта е малка. Сполучливите близки попадения пък разкъсват дребната птица и я похабяват. Най-резултатна е стрелбата на 20-30 метра. Ако не ловуваме с куче, веднага отбелязваме мястото на падането на пъдпъдъка и запомняме някакъв ориентир - висока паламида, полско цвете и др. Веднага след изстрела изтичваме нататък, защото има голяма вероятност той да бъде само ранен и ако е със здрави крака, бяга много бързо и се укрива като мишка в най-гъстата растителност. Опитът ми е показал, че при ловуването без добро куче - апортьор и при неспазването на горното правило съм губил поне една трета от пъдпъдъците, които съм удрял. Много често от едно място излизат по две или повече птици едновременно. Това особено често се случва в началото на сезона, когато все още има люпила заедно. В случай, че растителността е висока и гъста, не трябва да стреляме по втория вдигнал се пъдпъдък, след като сме поразили първия. Отклоняването на вниманието ни от набелязаното място дори само за миг ще ни накара да забравим или да изгубим мястото на падането на първия, при което ще загубим и двата.
Ако не улучим вдигнал се пъдпъдък, задължително проследяваме полета му с поглед до кацането. Веднага се упътваме с възможно най-бърз ход към него, защото кацналият след изстрел пъдпъдък моментално се устремява встрани с бързо бягане, след което заляга и много трудно се вдига, особено от крак. Все пак вероятността да го вдигнем, особено ако ни придружава птичар, е по-голяма, отколкото да търсим друг. Около пеещите мъжки винаги се събират женски или малки пъдпъдъчета, ето защо подобно място трябва старателно да се претърсва.
През първия период
ловът на пъдпъдъци е доста труден поради гъстата и висока тревна растителност, която освен че прикрива пъдпъдъците, сутрин рано при роса ни мокри до кръста. На подобни места птиците са по-лениви и много трудно се вдигат на крило, предпочитат да пробягват на крак или да се затаяват с надеждата да бъдат подминати. Тогава те са и по-слаби, по-енергични, летят бързо, като често сменят посоката си подобно на кръшкачите и стрелбата по тях е доста трудна.
Вторият период
обхваща времето през септември. Това е най-удобното и успешно време за лов на пъдпъдъци. Тогава по-голямата част от високите земеделски култури са прибрани и убежищата им силно намаляват. Сега вече мъжките почти спират да пеят, защото обикновено през септември пъдпъдъците приключват с размножаването си. Птиците се събират в картофените ниви, цвеклата, бобищата и соята, както и в почти разтурените бостани, особено ако в тях има много узряло диво просо. Поради захлаждането на времето отбягват влажните глинести и песъчливо-глинести почви и се насочват към по-топлите и високи полета с южно и югоизточно изложение и с песъчливо-каменисти отцедливи почви. Сега е добре да претърсваме старателно всички подходящи места в споменатите култури и сред ниските храсти, най-вече там, където има жълтеникава засъхнала растителност. През този период пъдпъдъците са наедрели и затлъстели, летят тежко и бавно в права посока и стрелбата по тях е значително по-лека. Необходимо е само след излитането им да запазим самообладание и да ги изчакаме да отлетят на оптимално изстрелно разстояние. Също така при последователна стрелба по два вдигнали се пъдпъдъка е по-вероятно да ги намерим, защото растителността вече е повяхнала и полегнала и видимостта в нея е по-добра. В ниската растителност кучето може по-успешно и по-дълго да работи, защото не изразходва толкова усилия, както през лятото в големите горещини и висока растителност. Пропуснатите птици са мързеливи на дълъг полет, кацат по-наблизо и само в по-гъсти места, след което не пробягват на крак, а се затаяват на място. Така откриването им винаги е по-лесно. При вдигането на един пъдпъдък на дадено място трябва много старателно да претърсим цялата околна местност, защото е много вероятно да попаднем на струпване на пъдпъдъци, групирали се за прелет на по-подходящи и близки до морето места.
Третият период
е през октомври и съвпада със събирането на пъдпъдъците на големи групи за отлитане. Впрочем, при захлаждане това групиране може да започне още от края на септември. Птиците се събират обикновено на равни и открити места, най-често в заплевели стърнища и люцерни, цвекла и картофи и около лозята. Подобни групирания се наричат "пасажи" и са мечтата на всеки ловец. След отлитането на основните ята остават само единични бройки, които не са достатъчно отрасли или не са успели да натрупат необходимите тлъстини за енергиен резерв за прелета. Ловът на подобни птици вече е случаен и се прави по време на лова на местен дребен дивеч.
Интерес за крайморските ловци (а и не само за тях) представляват прелетните пасажни пъдпъдъци, идващи от съседните страни. На тях обаче много рядко може да се разчита, защото престоят им на мястото на кацането е много кратък и рядко съвпада с почивни и празнични дни, когато ловът е разрешен.
На пъдпъдъци се стреля с възможно най-дребните сачми, като при възможност патроните трябва да бъдат разпръскващи. Да не забравяме, че отстрелната норма на ловец е 15 птици за един излет и че на тях се ловува в разрешените дни през периода от 15 август до 30 ноември.