Вълк

    Братовчедът на кучето наподобява на своя домашен сродник и по външен вид, и по стъпките си, но не и по нравите и обичаите си. Да си спомним народната поговорка: "Вълкът носи сам плячката си и затова вратът му е дебел". Силно развитата шийна мускулатура на врата, тежкоатлетическата надареност на гърдите още на пръв поглед сочи, че предната част на тялото му преобладава над задната. На нея има превес и тежината му. Затова и предните лапи на вълка са развити по-добре от задните. Но при ходенето му обикновено те изостават в сравнение със задните, които се изнасят напред.

    Добрият следотърсач може да различи по следата дали е на вълк или на вълчица. При женската върховете на средните пръсти са по-ъгловати и заострени, сочещи навътре (към средата). При мъжкия те са по-затъпени и са отворени встрани. Ако разстоянието между двата задни крака е значително по-широко, отколкото между предните (които изглеждат по-прибрани навътре), то дирята е оставена от вълчица в напреднала бременност. "Визитните картички" на мъжките и женските са различни. Женската уринира направо по следите, а мъжкият по кучешки маниер, с вдигнат крак - косо и встрани. Екскрементите на вълчицата и на младите са направо по следите, а на възрастните мъжки встрани от тях, тъй като те се отделят от строя.

    Вълкът обича да ползва утъпканите места и затова там, където не е обезпокояван, той се движи и по черните пътища, горските пътеки и просеките, коловозите. Предпочита праволинейната посока, но понякога, за да замаскира хода си, прави по зайчи маниер отбивания встрани - нещо като "петлици". Ако стъпките са две по две вляво и вдясно, това е обикновената му бърза попътна походка. Ако те са в равномерен зигзаг и на еднакво разстояние една от друга, то вълкът е забавил хода си - души, следи нещо. Разстоянието между тях изведнъж се скъсява и той рязко забавя хода си - има намерение да прави скок (препятствие или жертва).

    При стопиране на движението ноктите се отпечатват много ясно. Когато се движи с наведена глава, за да лови по-близо миризмата на дирята, едното му ухо е насочено напред, а другото назад, за да има по-голям обсег на слуха. Превъзходното обоняние му позволява да подуши мършата от 2-3 км, но това прави с вдигнат нос срещу вятъра - "високо" далечно разузнаване.

В дълбокия сняг следите на вълка са с по-удължени хлътвания. По-често пред тях и по-рядко зад тях може да има провлечени одрасквания на снежната покривка. Тази неслучайна двойственост също издава, че са се движили два вълка, които са стъпвали точно в дирите един на друг. При нестабилна почва, тинести блатни или речни брегове вълкът заситнява и стъпките му се намират по-близо една до друга. За да добие по-голяма опора и за да не затъне, той разтваря пръстите си (така немалката му тежест се разпростира на по-голяма площ). Отпечатъци от такива разперени вълчи лапи твърде много наподобяват на несъбраните стъпки на кучета. Той не обича да гази вода, скоро изскача на сухо и вълчият му почерк се възобновява.

Всеки знае за бойния ход на вълците. Неписаният закон на глутницата е броят на вълците да остане засекретено табу. Всеки следващ внимателно стъпва в предните стъпки. Но дисциплинираният строй се нарушава, когато глутницата трябва да завие. Тогава встрани се виждат стъпки на отделни вълци. Същото разпадане на строя се наблюдава при преминаване на неравен терен.

    Как да си обясним точното съвпадение на вълчите стъпки? Дали прави това наистина умишлено, за да не бъде преброена глутницата? Едва ли - обяснението би било наивно. Той няма в природата враг, който да прави статистика на вълчия брой в стадото му, а за жертвите му такава информация е безинтересна. Те трябва да избягат надалеч както от единични, така и от няколко вълка. При това този му начин на придвижване се е изработил много по-отрано преди да се появи човекът. Начините на ловуването на вълчата глутница с обход и караулиращи вълци са характерни за вълците и от Стария, и от Новия свят. Тогава? Да потърсим обяснението другаде.

Вълкът обича да ходи по стабилна почва, по пътечки. Въпреки че е широкопалест и при преследването на тънкокопитните сърни и елени той има предимство, то този му лов е най-успешен при тънка заледена корица, която го издържа и се пробива от бързоногите му иначе жертви, нараняват се краката им и те стават негова жертва. С многократно трамбуване на мекия сняг те правят пунктирана пъртина за удобно придвижване. Водачът на глутницата при бойния строй не се сменя, докато неговата опитност е необходима при преселване и ловен поход като на най-компетентния, най-съобразителния, най-опитния. Но когато глутницата се движи вече след нахранване, то уморителното челно водене го затруднява и ситият втори вълк след него го сменя, третият и т. н. И друго доказателство - водачът предпочита да изведе глутницата на място с тънка снежна пелена или там, където тя е продрана, край някои охрастени места с издухан сняг, по обветрената страна, т. е. не по преспената с навят по-дебел сняг. Дебелият сняг и за него не е удоволствие, а препятствие.

    Размерът на вълчите следи е различен. Възрастен вълк има следа на предните крака (по-едрата!) към 8-10 см дължина и около 4,5 - 5 см ширина. Особено големи са руските вълци. Едър средноруски вълк може да има размери на предната лапа 123 мм на 55 мм, на тундрен вълк (от Тиманската тундра) - 126 мм на 92 мм, а истински великан безспорно е бил онзи северен сибирски вълк от района на Архангелск, който е имал предна лапа 130 мм на 97 мм.