Заек

    Заекът е нощно животно. Той излиза да търси храна привечер и обхожда доста големи пространства, а призори заляга за почивка в легло, което напуска чак когато започне да се мръква. Разбира се, ако през деня е бил оставен на спокойствие. Той познава добре цялата околност, където живее, всяко удобно място за легло, всяка пътека, по която минават хора или добитък.

    При избор на място за дневно легло той търси такова, около което има по-малко движение и откъдето винаги навреме може да забележи опасността. Това място той обитава дълго време, освен ако нещо не го застави да го напусне. Какви могат да бъдат причините? Метеорологичните фактори (вятър или дъжд) обикновено предизвикват промяна на мястото на леговището му. По същия начин се отразява и присъствието на хора със стада и кучета. Есенните земеделски работи, като бране на царевица, оране, сеитба и др., променят вида на земната повърхност и могат да унищожат някои от неговите легла, но могат и да създадат нови. Заекът много внимателно следи тези промени и си избира легло в зависимост от тях. Така на определено място дори да не са се променили метеорологичните условия, той си сменя леглото в зависимост от това, дали е закрит или открит теренът, дали наоколо има движение или не, както и според вида на земеделските работи. Когато обаче успоредно с влиянието на тези фактори има и промени в метеорологичните условия, местата, които заекът избира за легло, в повечето случаи зависят предимно от времето.

    Ловците познават най-общо тези особености на дългоухия, но често се объркват при неговото търсене. Ако времето е хубаво и сухо, заекът в повечето случаи заляга на открити места. Ако наблизо има изорана нива, той предпочита да залегне в браздите й. Ако няма, се скрива из буренаците, високите стърнища или люцерните, тъй като там има по-малко движение.

    При дъждовно време заекът се оттегля в гората или в места, обрасли с храсти и шубраци. Ако е в полето, търси убежище във високи посеви или овощни градини и лозя. Ако не вали, но духа силен вятър, ще го търсим повече на закрити, заветни места. Ако през следващите дни вятърът измени посоката си, заекът също променя леглото си.

    Започне ли да вали или да духа вятър след като вече се е съмнало, заекът не си променя мястото, а лежи там свит, докато се свечери. Променя леглото си едва на следващия ден, ако лошото време се задържи. Затова понякога се изненадваме от факта, че през деня времето е дъждовно, а зайците се срещат в открито поле.

    Ако след период на хубаво време то се развали преди да е съмнало, тоест преди заекът да се е настанил в дневното ли леговище, на втория ден той няма да бъде намерен в браздата дори тогава, когато веднага след зазоряване небето се е прояснило и денят е спокоен и слънчев.

    Заекът избира леговището си, подбуден от състоянието на времето в часа, в който се е приготвил да заляга, и го променя едва на следващия ден. След дъжд, който е валял на разсъмване, заекът не ще бъде намерен в полето. Ако последват няколко дъждовни дни и браздите на угарите се напълнят с вода, дългоухият продължава да заляга в местата с растителност дотогава, докато земята изпръхне.

    Движението на хора и добитък в полето пропъжда заека от дадената местност. Когато той види или дочуе куче, не бяга веднага, а в повечето случаи остава неподвижен в леглото си, следи опасността внимателно и само при крайна нужда скача и побягва. Ето защо е необходимо самият ловец да търси заека, за да помогне на кучето. На някои ловци винаги им излизат повече зайци, отколкото на други. Причината е в това, че едни могат да откриват заека, а други - не. Не е нужно ловецът да върви бързо като подгонен и да се стреми да обходи колкото се може по-голямо пространство, за да открие повече дивеч. По този начин той само минава покрай заека, който го следи внимателно от своето легло. Ако ловецът или кучето вървят бавно в зигзаг с чести спирания, със заобикаляне или завръщане на място, заекът, който ги следи от леглото си, се изплашва и побягва, за да се спаси.

    Има дни, в които както и да се движи ловецът, заекът се вдига от по-далечно или от по-близко разстояние. Той се вдига отдалеч тогава, когато усеща, че бягането може да го спаси. Това се случва, когато земята е суха или замръзнала, или вече е бил изплашен от изстрелите на ловци.

    Виковете и високият говор могат да обезпокоят зайците, намиращи се на километър разстояние, особено при студено и мъгливо време. Тропането върху замръзналите буци или вятърът откъм гърба ни може да отнесе шума на далечно разстояние и да бъде доловен от острия слух на заека. При меко, студено и тихо време той винаги се вдига в последния момент, ако не го изплашим с неразумното си поведение в ловното поле.

    Знаейки всичко това, можем да се надяваме на добри шансове в заешкия лов.